Да преоткрием духа и красотата на София
София – столицата на България, е град с богато културно и историческо наследство. Древен град с различни имена, променял облика си през вековете, преживял разцвет и упадък като Римска Сердика и Средновековен Средец, за да се запази до наши дни и да се превърне в съвременна София. Днес София е град, съчетаващ различни архитектурни стилове, всеки един от които представя столицата по специфичен начин. В центъра на града можем да открием всякакви постройки. Паметници на културата и архитектурни постижения в стил сецесион и неоренесанс стоят редом до идеални примери за класическата социалистическа архитектура. В периферията на столицата се издигат лъскави и блестящи модерни постройки и офис сгради.
Народният театър „Иван Вазов“ с красивите фонтани пред него и катедралата „Свети Александър Невски“ са вдъхновили много картини. Старата сграда на Народното събрание и храмът „Свети Николай Чудотворец“ (или Руската църква), също намират място в много художествени творби. Не трябва да пропускаме и емблематичния за града Орлов мост – откриваме го на хиляди снимки и картини. Затова тук, в поредица от статии и картини, ще разкажем за други обекти и места, които се открояват по свой начин. Те не са толкова популярни сред художниците, но със сигурност носят духа и очарованието на София.
Днес ще ви заведем до:
Ларгото
Какво е ларго?
Според Уикипедия думата „ларго“ има следните значения:
- Ларго(лат. largus) – изобилен, пълен, щедър, широк;
- Ларго (итал.largo) – много бавно, широко темпо в музиката;
- Ларго (итал.largo) – широк, просторен площад;
- Ларго (разговорно) – широк, главен площад или улица.
Софийското Ларго е комплексът от административни сгради в сталинистки стил в центъра на столицата. Проектирани и построени през 50-те години на миналия век, те са дело на едни от най – добрите за онова време архитекти. Забележителни са и се открояват с огледалната си симетрия. До днес тези сгради впечатляват със своите красиви пропорции, въпреки че според съвременните архитектурни стандарти да изглеждат стари и демодирани.
Кое налага построяването на днешния център?
При бомбардировките през 1943 -1944г. София е разрушена. След преврата на 9-ти септември и идването на народната власт, столицата се нуждае от нов център. Той трябва да е с масивни и внушителни правителствени и общински сгради, които да олицетворяват новото политическо време. Избрано е идеалното място – новият център на София е изграден върху основите на стария, върху емблематичните за столицата жълти павета. Започва строежа на Партийния дом – в центъра, от двете му страни са Министерството на тежката промишленост и Министерството на електрификацията. Към тях са долепени хотел „Балкан“ и сградата на ЦУМ – най-големият търговски център на Балканите по онова време.
Ларгото, площад „Независимост“ или Триъгълникът на властта?
Днес сградите на Народното събрание 2 (бившия Партиен дом), Министерския съвет и Президентството оформят столичния площад „Независимост“, наричан неофициално „Ларгото“. Заради формата му и значението на тези сгради, напоследък често е наричан „Триъгълникът на властта“.
Наследството от древността
София е уникална с това, че центърът й е запазил мястото си от древността до наши дни. Стъклените куполи на Ларгото покриват част от големия Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“. Там столичани и гостите на града могат да се разходят по автентичната настилка на една от двете главни улици на антична Сердика decumanus maximus, която свързва източната и западната порта на града. Археологически останки могат да бъдат разгледани и в другата част на комплекса, която продължава под бул. „Княгиня Мария Луиза“. Там, по протежение на главните улици, са се намирали домовете на видни граждани на римския град. В района могат да се видят още две забележителни постройки. Ротондата „Свети Георги“ е най-древния християнски храм в София, а действащата църква „Св. Петка Самарджийска“ е построена върху останки на римска култова сграда от ХІ в. и е обявена за паметник на културата.
„Ларгото“ ли е центърът на София?
Центърът на София е зона с радиус около 5км., идеален център на която е античният град Сердика под днешния площад „Независимост“. Въпреки вековната история на това място, уникалните археологически находки и близостта му до главната търговска пешеходна улица “Витоша”, софиянци като че ли не го припознаха като място за отдих и разходка. Може би защото първото нещо, което се сещаме когато чуем едно от двете му неофициални, но доста популярни имена – „Ларгото“ и „Триъгълникът на властта“, са протестите. Тези наименования почти винаги свързват предимно с прояви на гражданско недоволство. Друга причина може би е самата централна сграда на бившия Партиен дом. Дори когато днес петолъчката е заменена с българското знаме, а на фасадата пише “Народно Събрание”, споменът за отминалите години е оставил дълбоки белези в душите на хората. От друга стана, името площад “Независимост” извиква в съзнанието ни образа на място за тържествени протоколни държавни церемонии.
Какво се случва днес?
Днес, 15.04.2021г., за откриването на 45-ия парламент, старата сграда на Народното Събрание с девиза „Съединението прави силата“, отново приюти депутатите. Дали ще останат там и каква ще е съдбата на Народно Събрание 2? Дали „Ларгото“ и „Триъгълникът на властта“ ще останат две наименования за едно и също място? Всичко това предстои тепърва да научим. А за нас остава удоволствието да Ви представим нашата картина „Ларгото – площад „Независимост“ . Само времето ще покаже дали тя ще се окаже единствената, показала столичния площад „Независимост“ като триъгълник на властта.
Ако статията Ви е била полезна и Ви е харесала, ако не сте съгласни или имате да добавите нещо, ще се радваме да разберем мнението Ви на страницата ни във Facebook.
